Понастоящем се наброяват повече от 200 метода на заваряване. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци: например според степента на механизация на процеса и т.н. В зависимост от вида на подадената енергия методите на заваряване се разделят на две основни групи: заваряване чрез стопяване и заваряване чрез налягане.

Заваряване чрез стопяване

Заваряването чрез стопяване е най-разпространеният и универсален метод за получаване на нераглобяеми съединения. Чрез него могат да се съединяват практияески всички използувани за изработване на конструкции метали и сплави с произволна дебелина. Възможно е също да се получават съединения от различни метали и сплави.

При заваряването чрез стопяване в мястото на заваряване металът се довежда до течно състояние чрез концентриран източник на топлина. Стопяват се само краищата на заваряваните части. Заваряването може да се извърши при стопяването на материала на съединяваните части или при стопяването на основния метал и допълнителен такъв, добавен във вид на тел или под друга форма. Стопените: основен и допълнителен, метали се сливат без прилагането на външни сили.

Металът на заваръчния шев се различава от основния метал. Той има лята структура. Химичният му състав също може да се промени поради вкарване на добавъчен метал, а също и поради взаимодействието му с околната среда.

Заваряване чрез налягане

Призаваряването чрез налягане частите се съединяват посредством съвместна пластична деформация на допиращите се повърхнини. За тази цел се прилагат външни сили. За да се улесни пластичната деформация, материалът в зоната на съединяване обикновено се нагрява до температури по-ниски от температурата на топене на метала.

Нагряването на метала до сравнително ниски температури при заваряването чрез налягане и затруднения достъп на въздух в зоната на заваряване дават възможност да се запазят почти неизменни химичният състав на структурата и механичните свойства на метала.